Видин.com

Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.
През Видин минават два европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми.
Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1848 г. избухва Видинското въстание.

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната.

Религии

Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на българския парламент. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.

* „Света Петка“
* „Свети Пантелеймон“
* Джамия на Осман Пазвантоглу
* Видинска синагога

Икономика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната. В следствие на тези миграционни процеси, в града почти не останаха специалисти, в която и да е област на икономиката.[източник?] Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук.[източник?]

Обществени институции

Областна администрация, Общинска администрациям Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кина, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотеки.

Забележителности

Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта Баба Вида, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:

* крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
* 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.
При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1985 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Други

Добре запазени и поддържани са бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма (превърнати в музеи), религиозни храмове - християнски църкви, мюсюлмански джамии, еврейска синагога, както и мавзолеите на екзарх Антим I и на турския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

Културни учреждения

Музеи

* Баба Вида
* Музей "Конака"
* Музей "Кръстата казарма"

Театри

* Драматичен театър "Владимир Трандафилов"
* Държавен куклен театър
* Филхармония
Библиотеки и читалища

* Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
* Читалище "Цвят"

Ансамбли

* Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав"

Отдих и развлечения

Крайдунавска градска градина

Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър “Веда”, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

* Градината над рова, разположена над затрупания ров, ограждал градската крепост (кв. „Калето“).
* Парк “Владикина бахча”, където е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит, а днес служеща като преход към спортния комплекс на града.
* Парк “Нора Челеби Пизанти”, където се провеждаше Видинският панаир.
* Парк “Майски лес”.
* Ловен парк край града.

Парковете фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

* Парк ”Белите Брези”–намиращ се в комплекс Христо Ботев.Облесен е изцяло с вековни дървета

Крайградски зони за отдих

“Орляка” , разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с водни спортове и риболов.

В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.

“Божурица” Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автолинии между града и околните селища.

Редовни събития

Всяка събота се организира пазар за амбулантни стоки пред стадион "Г.Бенковски", а в района на Сточна гара тържище за селскостопанска продукция. Също така редовна младежка проява е турнира по уличен баскетбол "Streetball" провеждан по инициятива на Видинските младежки организации и не на последно място годишния фестивал на училищата от региона.

Видински панаир

История по данни на Държавен архив - Видин: 1896 – основана е Земеделско-скотовъдна изложба във Видин 1897 – организирана е втора такава изложба 15 май 1898 – окръжният управител д-р Иван Златаров прави предложение до общинските съветници същата година и занапред да се организира панаир във Видин, на който да се продават добитък и стоки, с продължителност 4 дни и да се открива всяка година на 15 август. 1935 – общинските съветници решават да се ходатайства пред областния директор, а той – пред Министерството на народното стопанство “да се остави и занапред панаирът”, който започва на 28 август и продължава между 7 и 13 дни. В документите от този период се споменава, че Видинският панаир вече е известен и зад граница и на него идват и много чужденци. 1936 – приет е правилник на Видинския ежегоден есенен панаир. 1937 – общинските съветници преценяват, че събитието има нужда от развитие и по-голям мащаб, обсъждат да има по-широка разгласа, както и да бъдат облекчени при преминаването на границата сърби и румънци. 1938 – направени са постъпки превозната такса на параходите и железницата да бъде намалена със 70 % по време на панаира. 1992 - прекъсване на ежегодния Видинския панаир. Носи името Първи Видински международен панаир с продължителност 28 август – 8 септември. Възстановен е през 2007 година - от 30 август до 8 септември.

* Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав" - 6-то издание през 2007
* Авторали "Вида" - юбилейно 20-то издание през 2007